КЛЀТВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до клетва, който е свързан с клетва (в 1 знач.). В широката стая членовете на копривщенския революционен комитет тържествено произнасяха клетвените слова пред кръстосаните на масата револвер и нож. Д. Линков, ЗВ, 103. На главната улица се стичаха все повече и повече хора и високо изричаха клетвените думи. Й. Вълчев, СКН, 246. // Който има сила, характер на клетва (в 1 знач.). Тържественото заявление пред този служител, .., е равносилно с клетвено утвърдение. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 39. Уверен в неспособността на дявола да го отклони завинаги от високите му стремежи, той дава клетвен обет: И ако с дързък глас / аз някога продумам в заслепление на бързото крилато мигновение: / „О спри! Постой! Тъй хубаво си ти!“ / тозчас ме окови с вериги тежки / и нека да заспя аз сън мъртвешки, / и с гробен глас камбана да ехти! М. Арнаудов, Г, 67-68.
2. Който е присъщ за клетва, който е като при клетва (в 1 знач.). Трак Спартак на бранен кон сияе. Клетвено мълчание витае над безлюдния простор. В. Марковски, ПЗ, 42.
◊ Клетвена декларация. Юрид. Документ, в който се декларира нещо под клетва. Децата до шестнадесетгодишна възраст, които още не притежават личен паспорт, установяват своята възраст чрез клетвена декларация, приподписани от двама свидетели, притежаващи редовни лични паспорти. П. Незнакомов, СМ, 5. — Ще е необходима саморъчно написана от теб клетвена декларация да запазиш в пълна тайна всички разговори и решения по нашето освободително и патриотично дело. В. Нешков, Н, 318.