КЛЀТВЕНО нареч. Като при клетва. Съдията усети десницата си вдигната .. Така съдеше всеки ден и пак така, вече тук, върху моста, той каза: „Не!“ — Изрече го високо, клетвено. Г. Стоев, 3, 103. Тя го погледна престорено влюбено и се заумилква .. Като изправи главата му, гледайки го в очите, клетвено каза: — Ти не разбираш ли, че когато човек обича…Ст. Даскалов, СЛ, 258. Гласът му потреперваше и беше клетвено тържествен, но не я зарадва, както я радваше преди час, както я радваше вчера. А. Наковски, МПП, 35.