КЛЀЧАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. 1. За лен, коноп и под. — който има неочукани, неомънени клечки (Л. Андрейчин и др., БТР).
2. Който е тънък като клечка. Той се хващаше уплашено за клечавите върбови клонки, но тъкмо да изпълзи, водата пак го помъкваше. Ст. Даскалов, СЛ, 351.