КЛЕЧА̀К1, мн. -ци, м. Събир. Диал. Много клечки, обикн. сухи и дребни, на едно място, заедно; клечетак, клечорляк, клечок. Привечер Мильо, най-голямото дете, седемгодишен хлапак, смъкна от дувара клечак и слама, за да запалят пещта. Кл. Цачев, ГЗ, 20. То [момчето] скри набързо картечницата под яслите на воловете, като я затрупа с неизяден клечак от едро сено. Т. Харманджиев, КB, 109. И реката под тях [върбите] става тъмна, тъмна... Влече клечак, влече отскубнати от бреговете треви, зелени, прекършени вейки. РД, 1965, бр. 227, 3.
КЛЕЧА̀К2, мн. -ци, м. Събир. Диал. Клекаш, клековина. Посей си, либе, ядове. / Яко ти никне клечака, / много ще клечиш тъдява. Нар. пес., СбВСтТ, 175.