КЛЀЧИЦА ж. Умал. от клечка; малка клечка. Антиков вади цигара, драска с клечицата по кибритената кутия, ала ръката му трепери и фосфорните главички една подир друга се ронят. Др. Асенов, СВ, 135. Начупи [Велика] сухи клечици, разрови пепелта, намери въгленче и се наведе да духа. К. Петканов, МЗК, 39. Като ся нагрее [фосфорът] малко във въздуха, .. запалва ся, .., и оттука излиза употребението му за огниво (кибритни клечици), гдето с тръкание може ся нагрее да пламне. С. Веженов, X (превод), 35.