КЛЀЧКА ж. 1. Къса тънка пръчица от сух клон. Печката беше запалена отскоро, струпаните клечки едва сега се разгаряха. Г. Караславов, С, 201. Обикаляше около къщите, около плетищата и дето види дръвче, чуканче, клечка — събира ги. Й. Йовков, АМГ, 63. Нямах брадва, за да разцепя прогнилия пън, но разрових край него плетеницата от клечки, люспи и земя. Н. Хайтов, ШГ, 197. Докато са вардях да не настъпя на земята някоя клечка да не произведе шум, изтърсих са из един бряг като кълбо. З. Стоянов, ЗБВ II, 317.
2. Специално издялана къса дървена пръчица за определена цел. В берберницата светна кибритена клечка, раздвижи полутъмнината и пак загасна. С. Чилингиров, ХНН, 114. Приведен над масичката, отрупана с инструменти, кутийки с клечки и с гвоздейчета, кърпачът подмяташе подпухнала и зачервена от износеност обувка. Ем. Станев, ИК I и II, 46. Аспарух не бързаше. Той извади клечка за зъби от горното джобче на сакото си, бърка дълго с нея из устата си. К. Калчев, СТ 207. Мъже, жени, деца заръфали питки от сладолед, набучени на тънки клечки, се лутаха сред малките къщички и палатки. Ал. Бабек, МЕ, 211. Иванка го посрещна разтревожена и грабна лекарствата. .. След това взе клечка и памук и се приготви да намаже болния с йод. П. Здравков, НД, 108. По средата [на масата] е сложен голям железен дивит и до дивита малка паничка, в която стоят няколко пачи пера и камъшени клечки за писане. Д. Немиров, Б, 38.
3. Прен. Много слаб, мършав, тънък човек или много слаб, тънък крайник на човек. — Тя има меса, а аз какво съм? Клечка! Тя говореше, без да мисли. Не беше никаква клечка, напротив, беше твърде нормално сложена толкова, колкото да ѝ завиждат и тънките, и дебелите. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 397. — С такива голи крака, баковото, воловар не се става... — Ай краката му какви са клечки! — подхвърли друг, като гледаше тънките боси крака на Пенко. П. Здравков, НД, 128.
4. Прен. Разг. Лице, което заема висок служебен пост; големец. — Що се отнася до Вранев, нашите подушиха, че баща му е клечка, и искат леко да го хванат, само че с него този номер няма да мине. И. Петров, ПР, 144. То добре, че дал господ повече влиятелни братовчеди. Отидох при друг — по майчина линия. Беше нещо клечка по застраховките. ВН, 1961, бр. 3033, 4.
◊ Важна (голяма) клечка. Разг. Ирон. Лице, което заема висок служебен пост; големец. Когато поканим Василеви — Василев е някаква важна клечка в министерството, — татко говори предимно на сериозни теми: литература, изкуство. Ст. Христозова, ДТСВ, 42. Не, баща ми може да си мисли каквото ще, но в очите на повечето хора той е голяма клечка с влияние в управляващите среди. Ат. Мандаджиев, БЦР, 87. Вися на клечка. Разг. Не съм зачитан, занемарен съм. Това е откъслек от една статия в Преврат, по повод манифестациите против главореза Стефа. .. „Какви сте вие граждани, които оставяте правата ви да висят на клечка?“ Π. Π. Славейков, Събр. съч. IV, 19. До клечка. Разг. Без остатък, докрай, напълно. През нощта пламна чорбаджийската механа и изгоря до клечка. Никой се не затече да гаси. Хр. Максимов, СбЗР, 35-36. Димо се изправи срещу секретар-бирника и дигна пестник над главата му. .. — Всички ще ви запаля, цялото село ще изгоря до клечка. К. Петканов, МЗК, 273. Закачвам (закачам) / закача (окачвам (окачам) / окача) на клечка<та> нещо. Разг. Изоставям някаква работа, която съм започнал, преставам да се занимавам с нещо; занемарявам нещо, отказвам се от нещо. Ние бяхме казали, че злата ми чест и нечестността на търновския владика Неофита бяха ме дотам докарали, щото „да закача даскалъка на клечката“ и да стана казанджия. Π. Ρ. Славейков, Избр. пр, II, 95. Черковната борба, се казва след това, чисто и просто трябва да се окачи на клечката. Π. Π. Славейков, Събр. съч. VI (1), 15. Избивам / избия клечката. Диал. 1. Измъквам се, без да ме видят, без да са ме пуснали, незабелязано избягвам. — Почакайте и аз да ви послужа с ока вино — рече третий и изветря. — Да ги подирим, забавиха са — рече четвъртий и изби клечката. Ил. Блъсков, ЗК, 68. 2. Изхитрувам, та се отървавам от мъчна работа; изклинчвам. Изхвръкна ми / изхвръкне ми клечката. Диал. Ставам ненормален, безумен, побърквам се. — Радостта, бае Пенчо, .., е само тогава вредителна, когато, например, .., додеш изведнъж да ни кажеш, че на наше име се е паднал някой лот от някоя богата лотария, .., е тогава не само такава вест поврежда човека, но и клечката му биля извръква. Ил. Блъсков, ДБ, 63. Иванчо се облещи насреща ми тъй грозно, щото аз зех да се съмнявам да не би му е изхвръкнала клечката. Ил. Блъсков, ДБ, 42. Като клечка. Разг. 1. В съчет. със слаб, тънък. Извънредно много слаб, тънък. — Момче, имаш ли бинт? · .. Не?... Тогава отвлечи ме до картечницата, защото тази жена е слаба като клечка и не може да направи това. Д. Димов, Т, 610. Крачетата и ръченцата му са тънки като клечки и малко посиняле. Т. Влайков, Съч. II, 57. 2. Извънредно слаб. Бре, Мате, ти си като клечка, па на работата — хала! Така ми викаха... — въздъхна той. Ст. Даскалов, БМ, 264. Майката и бащата гледат свидетелството. Все петорки и шесторки. „Браво, юначага“ — казват те, — привикнали с това, че юначагата е с хлътнали гърди, с крака като клечки. ВН, 1961, бр. 3077, 4. На клечката съм. Разг. За някаква работа, дейност — изоставен съм, занемарен съм. Какво казали во време оно дядо и баба или чичо Пройчо, то за Гюрга Самодива няма смисъл и значение. Вехтия завет е на клечката. Новия — зад вратата. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 53. Носът ми не се стига с <лайняна (посрана, говняна)> клечка. Простонар. Грубо. Ирон. Прекомерно съм се възгордял, надул, държа се надуто, горделиво. Той [Гаврил] с право смяташе, че сега ще запуши устата на хлевоустите копривщенски псета, на хората от „голямото добрутро“, чийто нос не се стигаше с клечка. Л. Стоянов, Б, 23-24. Ставам / стана на (като) клечка. Разг. Много отслабвам, измършавявам, изтънявам. Отъняла много, станала на клечка — де, сега да видим, кой ще ѝ се пречка! А. Разцветников, ОНН, 10. Три годин болна да лежиш, / на суха клечка да станеш. / В гърне кръстатом да седнеш / и там да ти е широко. Нар. пес., СбВСтТ, 703.