КЛЀЧНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. 1. Ниско трикрако столче. Те [тримата казанджии] бяха вече разделени. .. Но всяка неделя почти и всеки празник аз ги виждах наедно, пак по привичка насядали на клечник около разпалената мания сред бащиния ми дюген. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 35.
2. Дъска с побити клечки в кухня където се окачват съдове. Неволно Тотка погледна затлаченото с тънки облаци небе. Откачи половинката от клечника. М. Яворски, XП, 320.