КЛЀЧО, -то, мн. -вци, м. Разг. Пренебр. 1. Телесно слаб, немощен, клекав човек. Синът ви много яде, пък си е все такъв клечо.
2. Човек, който е клекнал, който клечи. Висю виси, клечо клечи; хрипна клечо, хвана висю. Гатанка. (Сажди и искра). Ст. Младенов, БТР I, 1031.