КЛЕЧОРЛЯ̀К, мн. -ци, м. Събир. Диал. Много клечки, обикн. сухи и дребни, на едно място; заедно; клечетак, клечок, клечак1. Заесени ли се .. ние наобикаляме печката. Палнем клечорляк, събран и довлечен от мама, понагреем ръцете си, а по гърбовете на лазят студени тръпки. Кр. Григоров, ОУ, 53. Сутрин [морето] изхвърляше на брега клечорляк, мръсотии. Ст. Даскалов, ЕС, 257. Тоя петел все налиташе на бой, .. Укроти го брадвата. Тя се извиси над дръвника, клъцна оголялата пъпчива шия и петелът започна да се бъхте из клечорляка. Ив. Давидков, КХ, 20. Тук-таме по-високо по някои от тях [дървета] имаше сврачи гнезда. Вятърът леко ги раздухваше и между клечорляка им, накръстосан безразборно като за подпалване, лазурът се провираше на сини пламъчета. Т. Харманджиев, КB, 317.