КЛЀЯ, -ѐеш, мин. св. клѐях, несв., непрех. Остар. и диал. Тлея. Из самите най-тайни твои грехове клее убийство и пропаст, пак ти не си в състояние да предвариш това зло. Г. Йошев, ЧБ (превод), 56. Сякоги е тежко на човека да е принуден от злочестията да напусне земята си; но да я напуснеш у вериги, за да се заведеш на един скърбен климат, дето много години наред ще клейш у железата, е едно нещо толкоз страшно, щото не могат да се намерят думи, за да се изрази. Др. Цанков, ТМ (превод), 132.