КЛЕЯ̀САЛ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. св. деят. от клеясам като прил. 1. Който е покрит с клей. Клеясала бутилка.
2. Който се е превърнал в клей, станал на клей. — Туй тука пилаф ли му викат? .. Сварили ориза с водица, солта спастрили. Че и мръвки няма — разрови с пет пръста купчината клеясал пилаф, — няма. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 48.