КЛЕЯ̀СВАМ, -аш, несв.; клея̀сам, -аш, св., непрех. 1. Покривам се с клей, хващам клей. Пенко ги грабна [патроните], изтича на пруста и се зае да пълни пушката. Затворът беше клеясал от старата смазка и прахта. П. Здравков, НД, 202. От едни дървета свирките бяха сполучливи и свиреха сравнително добре. От други — клеясваха, чупеха се лесно и на десет духвания един път издаваха звук. Бр. Мормареви, ХК, 24. Цилиндърчето на ключалката клеясало и ключалката изпуща. НА, 1959, бр. 3426, 3.
2. Ставам на клей, превръщам се в клей. Олиото беше старо и клеясало на дъното на съда.