КЛИВА̀Ж м. Геол. Свойство на някои скали да се цепят на тънки плочки, възникнало в резултат на силен натиск при образуване на земната кора. В земната кора скалите не представляват компактен масив. Те са разделени от пластови и контактни плоскости, пукнатини, цепнатини, кливажи и др., по които масивите лесно могат да се разделят. X. Попйорданов и др., ПИ, 109. Микроструктурният анализ трябва да се предшествува от най-подробни микроструктурни изследвания на наслояването, кливажа, .., пукнатините и др., както и тяхното пространствено положение. Г. Георгиев, П, 277.

— От англ. cleavage през фр. clivage и рус. кливаж.


Източник: Речник на българския език (онлайн)