КЛИЀНТ м. 1. Лице, което редовно или често купува отнякъде или от някого (по отношение на магазина или на продавача). В магазина Колю беше нещо като по-главен от другите момчета .. стопанинът му се доверяваше, клиентите го обикнаха. Г. Райчев, ЗК, 159. Нако открай време не можеше да търпи празната му [на Игнат] бакалница отсреща, дразнеше го, като откъсваше понякога някои от клиентите на Ванко. Кр. Велков, СБ, 83. Вий отивате след това в тези търговски къщи и разпитвате за състоятелността на вашия нов купувач (клиент). К. Кърджиев, А, 324.
2. Посетител на ресторант, хотел, на заведение за обслужване и др., който получава някаква услуга. Сега в казиното бе съвсем тихо, тъй като приставът беше единственият клиент. П. Вежинов, ДБ, 32. Клиентите на хотела продължаваха да се излежават в стаите си или предпочитаха да шият кафето в хола. Д. Димов, ОД, 46. Вътре, .., бяха наредени десетина бръснарски стола. Пред олющените огледала в престилки, .., работеха усърдно младежи. Клиентите неспокойно се въртяха под ръцете им. Ал. Бабек, МЕ, 157. Имаше едно време един стар кърпач. Той приемаше своите клиенти в една малка барачка. Ив. Хаджимарчев, ОК, 289. Шивачът има много клиенти.
3. Лице или учреждение, което има делови сметки с банка, предприятие, фирма и под.
4. Лице, което търси правна зашита от адвокат; доверител. Адвокатът слушаше как неговият клиент чистосърдечно разправя работата и трепереше от яд. Елин Пелин, Съч. I, 198. — Моят клиент ми иска съвет да подигне ли углавен процес против твоя. Ив Вазов, Съч. IX, 29.
5. Остар. Пациент. Имаше [доктор Харалампи] кабинет, имаше и надпис пред вратата, от кой до кой час приема, но клиенти нямаше и не се стараеше да има. Елин Пелин, Съч. II, 173. Той ми зададе бързо няколко стереomuпични въпроси, каквито обикновено задават докторите на клиентите си. Ив. Вазов, Съч. XI, 114. Доктор Кондов (отива към вратата, послушва и се връща). — Коридорът е пълен с хора. Никога не съм имал толкова клиенти, както днес. Й. Йовков, М, 82.
6. Истор. В древния Рим — непълноправен и социално слаб гражданин, който зависел в правно отношение от някой богат и влиятелен гражданин, негов патрон. Сякий богат человек, освен чета роби, имал още много, предани нему с душа и тяло, граждани, които са наричали негови клиенти. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 319. Родът в широк смисъл обнемал не само едните роднини, на него са относяли и клиентите; тъй са наричал класът на полусвободните жители, произлезли от покорените туземци и от роби, отпуснати на воля! Н. Михайловски, РВИ (превод), 199.
— От лат. cliens, clientis ‘покровителстван’ през нем. Klient и рус. клиент.