КЛИЕНТЀЛА, мн. няма, ж. Събир. Всички клиенти на едно лице или заведение предприятие. Отидох направо при тезгяха, където един червендалест мъж с черни мустачки и плешива глава обслужваше многобройната клиентела. К. Калчев, ДНГ, 34. Беше много добър адвокат, клиентелата му растеше всеки ден и той започна да закъснява в къщи. М. Грубешлиева, ПП, 74. Той беше специалист по поправянето на навехнати ръце и крака и имаше голяма клиентела. Сл. Трънски, Н, 117.

— Лат. clientele през фр. clièntele и рус. клиентела.


Източник: Речник на българския език (онлайн)