КЛИК1, клѝкът, клѝка, мн. клѝкове, след числ. клѝка, м. Поет. Вик, възглас. Април беше в разцвет на треви и гори, птичи песни и клик будеха ехото, смееха се поля и планини, пенеше се Белица. Ем. Станев, А, 117. Зачуха се тънки, мелодични звукове .. Това бяха въздишки на любов, кликове на ранено сърце. Ив. Вазов, Съч. XIV, 185. Глава ще натегне, от нея тогава / изчезна ще майчин страдалчески лик. / И няма да чуват, в пияна забрава / за помощ синовна всегдашния клик. П. К. Яворов, Съч. I, 58. Прощавай, моя песен, закривай девствен лик, / но отлети към бога със моя клик железен: / Свободен аз умирам, отвержен и велик! Т. Траянов, Съч. Ш, 55.
КЛИК2, клѝкът, клѝка, мн. клѝци, след числ. клѝка, м. Остар. Книж. Кучешки зъб у човек.
— От рус. клык. — От Ал. Дювернуа, Словарь болгарского языка…, 1888.