КЛИКА̀ЛО, мн. -а, ср. Диал. Чукче, с което се тропа на пътна врата. Скоро и те самите изучиха всяка гънка на тежката дървена порта с кликало от лъскав пиринч и глава на лъв в долната част. А. Христофоров, А, 192-193.


Източник: Речник на българския език (онлайн)