КЛЍКВАМ, -аш, несв.; клѝкна, -еш, мин· св. -ах, прич. мин. страд. клѝкнат, св., непрех. и прех. Диал. Кликам веднъж или няколко пъти. Весел от печелбата, весел от доброто време, весел от песните на дружината, той кликне, та са провикне, щото и гората еква. Ил. Блъсков, ПБ II, 27. Мома викне, мома кликне, коледо ле, / — Я тичайте, мои братя, коледо ле, / мои братя деветмина, коледо ле, / та фанете лудо-младо, коледо ле. Нар. пес., СбНУ I, 178. Зажени се Грую мало дете. / Сичка рода оно си покликна. / .. / Но сестра си нечеа да кликне, / свойта сестра, мома Ангелина. Нар. пес., СбНУ XLIV, 39. кликвам се, кликна се страд.