КЛЍМАКС1, мн. няма, м. Мед. Климактериум, климактерий, критическа (критична) възраст. Периодът на угасването на половите функции у жената е различно дълъг и се означава общо с термина климактериум, или съкратено климакс. Ал. Гюровски, АЧ, 315. Както е известно, през време на климакса жената е по-чувствителна и реагира по-бурно на грубостта към нея. ЖД, 1967, кн. 5, 22.

— От гр. κλίμαξ ‘стълба’ през лат. klimax.

КЛЍМАКС2 м. Литер. Стилна фигура, при която думи или изрази се подреждат във възходяща градация така, че следващите са по-силни, по-изразителни от предходящите, напр.: „Дойдох, видях, победих.“

— От гр. κλίμαξ ‘стълба’ през лат. klimax.


Източник: Речник на българския език (онлайн)