КЛИМАКТЀРИУМ, мн. няма, м. Мед. Период в зрялата възраст на жената (между 45 и 55 години) и на мъжа (между 50 и 60 години), през който половите жлези прекъсват дейността си поради настъпване на старост; критическа (критична) възраст, климакс, климактерий. Неправилностите на менструацията през време на климактериума имат голямо значение. Ил. Щъркалев, Г, 21. Климактериумът у мъжете и жените понякога е придружен от повишена полова възбудимост. ЖД, 1967, кн. 6, 21. — Сега жена му е болна, климактериум ли, какво там, не зная, ама е станала меланхоличка. Ем. Станев, ИК III, 270.
— От гр. κλιμακτἡρ ‘стъпало’ през лат. climacterium.