КЛИМА̀ЛО, мн. -а, ср. 1. Диал. Висок дървен четалест кол с подвижно прикрепен към него дълъг прът с кофа за вадене на вода от кладенец; кобилица, геранило. Отец Изидор забърза .. Мина край празни кочини и обори, край клималото на герана. Ц. Лачева, СА, 26.
2. Остар. Помпа, с която се черпи вода. Водата, кога найде празно пространство без въздух, та са изкачва там по-високо от равнината си, та си са правили цръкалки и из кладенци са вадили вода с климала. Н. Геров, ИФ, 132. Сипва са сладка вода в кладенците, .. тя вода размива сол доколкото може или догде да ся насити; после чрез климала (ротре) ся изтеглва горе и ся изсипва в големи котели. Ч, 1871, кн. 8, 249.