КЛЍМАТ м. 1. Съвкупност от метеорологични условия, характерни за дадена област. Особеното географско положение на страната, нейният релеф и климат обуславят изключителното разнообразие на нейната природа. РД, 1950, бр. 180, 6. Колкото за лечението на болните ей, той ги оставяше на двата си предани помощника: здравия климат на тоя балкански край и природата. Ив. Вазов, Съч. ХXII, 32. Топлите морски течения отнасят много топлина към студените страни и с това поддържат там по-мек климат. Физ. X кл, 1951, 56. Озоваваме се в край със средиземноморски климат — с горещо и сухо лято, мека зима. Л. Мелнишки, ПП, 137-138. Тук винаги е имало дъб и бук и никога не е имало бор. Това е от съществено значение за климата. Д. Фучеджиев, Р, 84. Швеция е страна планиниста, .. Климатът ѝ е студен, но здрав. Ив. Богоров, ВГД (превод), 124. Континентален климат. Морски климат. Умерен климат. Тропически климат. Екваториален климат.
2. Само ед. Прен. Обикн. със съгл. или несъгл. опред. Взаимоотношения в дадена среда, колектив и свързаните с тях условия на работа, обществен и политически живот и др.; атмосфера. — Добрият социално-психологически климат в бригадата допринася за хубавите резултати. РД, 1981, бр. 67, 2. За нашата родина поддържането на климат на добросъседство и разбирателство, на активно взаимоизгодно сътрудничество с всички балкански държави, .., е въпрос от принципен характер. М. Миланов, ТМП, 38. Нашето изкуство трябва да излезе на площадите. Но това не може да се реши на едно или две съвещания. За това трябва да се създаде климат. Л. Стефанова, ВД, 67. Освобождението от едноличната воля и отричането на догмата .. беше и е създаването и укрепването на ведър, животворен и най-благоприятен за творчество климат. С. Северняк, П, 326-327. Политически климат.
— От гр. κλίμα, -ατός ‘наклон (на земната повърхност към слънчевите лъчи)’ през фр. climat и рус. климат. — Ив. Богоров, Всеобща география за децата, 1843.