КЛЍМВАМ, -аш, несв.; клѝмна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. клѝмнат, св. 1. Прех. и непрех. Климам (в 1 знач.) веднъж или няколко пъти; кимвам. Мине ли тя покрай тях, всякога ще им рече: „Добро вечер“ и ще климне с глава. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 11. Някои от тях му климват на поздравлението. Ив. Вазов, Съч. XII, 47. Той климна с глава към баба, взе ключа от мазето и подир малко донесе цяла ока ракия. Кр. Григоров, ОНУ, 86. Когато разказах на Мехмед ага за Джока, той климна безгрижно глава и аз се отдалечих. Св. Миларов, СПТ, 42.
2. Непрех. Наклонявам се, навеждам се надолу или на една страна; клюмвам. Тялото му, от краката до пояса, .., отиваше право нагоре, но оттам изведнъж климваше и взимаше хоризонтална посока. Ив. Вазов, Съч. XII, 151. Она [стрина Тота] все над главите им би стояла, само да ги пази да се не отвие некое, да му не климне на некое я главицата накриво, я вратчето си да не изкриви през възглавницата. М. Георгиев, Избр. разк., 231. — Натежах и това си е... Дето се казва, грам да турнеш на паланзите и климне. Та и аз... Избраха ме за околийската конференция. Кр. Григоров, Н, 133. Ако тури свещта горе, пламенът ще климне към студената стая, ако я свали долу, пламенът ще се обърне към топлата. К. Смирнов, З, 45. // Прех. В съчет. с глава, лице. Навеждам надолу глава в израз на отчаяние, безсилие, срам, при дрямка и др.; клюмвам. Кусурът си му беше [на момчето] най-вече в очите: загледват тъй, че момите климват глава и глеж — въздъхват. А. Страшимиров, А, 566. С бозинови потури, .., нещастният бе климнал, .., бледното си и измъчено лице. К. Величков, ПССъч. I, 30. Овчаря, кой е от храна лишен, / събужда се, и, кат съзре полята / светнали, побелели ототвред, / с въздишка скръбна климва си главата. К. Величков, Ад (превод), 201.
3. Непрех. За слънце, луна, звезди — наклонявам се, насочвам се, слизам от небосклона на запад към хоризонта, за да заляза. Слънцето беше климнало на запад и отвесните му лъчи, като падаха в прозорците на къщята, по хълмовете, озаряваха ги с пожарен блясък. К. Величков, ПССъч. I, 51. — Нали снощи така се наговорихме — климне ли днес слънцето на заник, ще се прибереш и ще продължим четмото! Г. Русафов, ИТБД, 110.
4. Непрех. За разговор — насочвам се, тръгвам в определена насока. Влезе и дядо Стоян. Разговорът климна на друга страна, а след малко сложиха и трапезата. Хр. Максимов, ЗР, 13. климвам се, климна се страд. от климвам в 1 знач.
КЛЍМВАМ СЕ несв.; клѝмна се св., непрех. Диал. Наклонявам се, навеждам се надолу или на една страна; климвам, клюмвам. Както се бях хванал за въжето и висях, за да натежа, шейната се климна и се обърна. Кр. Григоров, ОНУ, 66. Гъсеничните вериги изтракаха, танкът сякаш се климна напред за поздрав, сетне надире, дорде водачът го закова на място. Кр. Григоров, ТГ, 35.
◊ Климвам / климна глава. 1. Разг. Изпадам в отчаяние, в униние; отчайвам се, унивам. 2. Диал. Ставам или съм покорен, смирен; подчинявам се, покорявам се. Постъпките не само са останали безрезултатни, а са намерили пълен отпор у правителството. Тогава мнозина са били принудени да климнат глава. К. Величков, ПССъч. VIII, 271.