КЛИМЍЯ ж. Диал. 1. Дърво, което се поставя отстрани на кола или каруца, за да придържа ритлите. Веднага той спря каруцата си, слезе и докато завързваше юздите за климията, за да не мърдат конете, мислеше си. Й. Йовков, ЖС, 160. Кобилката припкаше, колелетата пееха, шарената торбичка с хляба, вързана на климията, се люлееше. Хр. Пелитев, ХО, 18. Вървеше встрани от каруцата, сложил ръка на климията, за да усети кога Средана губи сили и да ѝ помогне. Г. Мишев ЕП, 217.
2. Клечка, клин в края на оста на колело на кола или каруца, която предпазва колелото да не излиза; крайосник. Притичаха се още селяни и се наловиха кой за ярема, кой за климиите или за колелетата и колата забърза като кабриолет по нанагорнището. Ст. Даскалов, СЛ, 254. Старият прегледал колата, наместил средната клечка на стола; понатиснал климиите и се заловил да прави влак. Чудомир, Избр. пр, 26. После заоглежда каруцата .., провери климиите, стърчугата — всичко. Ст. Марков, ДБ, 500.
— От гр. κλημνία. — Други форми: клeмѝя, клинѝя.