КЛИМУ̀ЦАМ, -аш, несв. Диал. 1. Прех. Клатушкам, люлея нещо (Вл. Георгиев и др., БЕР).

2. Непрех. Клатя се, като ходя (Л. Андрейчан и др., БТР). климуцам се страд. от климуцам в 1 знач.

КЛИМУ̀ЦАМ СЕ несв., непрех. Люлея се върху греда или дъска, поставена на опора в средата (Вл. Георгиев и др., БЕР).


Източник: Речник на българския език (онлайн)