КЛИН1, клѝнът, клѝна, мн. клѝнове и (диал.) клѝне, след числ. клина, м. 1. Късо парче дърво или желязо, заострено отдолу и разширяващо се нагоре, което служи за цепене на дърва, за затягане, закрепване и др. — Отсякох аз крушата, окърших я, нацепих дънера с железен клин. А. Каралийчев, СР, 36. Бай Илия .. дялаше жегли от лисниковиците на дръвника, правеше клинове, та затягаше ралото. Кр. Григоров, Н, 17. — Ехей тоя [стълб] е висок като топола. Искате ли да се изкача по него без скоби и клинове? Кр. Григоров, ТГ, 105. С помощта на клинове и винтове можем да съединим няколко части неподвижно помежду им, а при нужда да ги разделим. Ил. Рашков, ПТ, 21. В малка дупка, пресечена в камик, да са забие клин от сухо дърво, та па да са полива с вода, то водата просмуква в шуплите в дървото и от това клинът набъбва с толкова сила, та пуква камика. Н. Геров, ИФ, 186.
2. Обикн. в съчет. с предл. в и като. В триъгълна, силно удължена форма, във видна удължен триъгълник; клиново, клиновидно, клинообразно. Сраженията пък протичали, тъй ,.. Мъжете плътно се подреждали в каре или клин и се понасяли един срещу други. В. Мутафчиева, ИКМ, 126. И пак лети ту на север, ту на юг изплашеното ято. Нарежда се в обичайния клин. Ем. Станев, ЯГ, 61. Хилядите немски танкове нахълтаха в тесния отвор между езерата [Балатон и Валенце] и се устремиха към Дунав в тесен дълъг клин. П. Вежинов, ЗЧР, 145. Сред тоя обширен четириъгълник, който затваряше една земя от петдесет декара, се врязваше като клин една голяма нива на брата му Иван. Елин Пелин, Съч. III, 137. Моравия беше първата словянска държава, а се вдаваше като клин в море от германци и българи. Й. Вълчев, СКН, 335. Над пътя се проточил, .., горделивият стар Балкан, .. Той променливо показва пред твоя поглед ту широките си заоблени плещи, .., ту някое издадено като клин голо бърдо. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 28.
3. Парче плат с такава форма, което се вмъква, внажда в дреха. Разноцветните гайтани — .., с които [бащата] обтачаше полите, пазвата [на сукманите] и клиновете: шарените търти, които слагаше върху щръкналите отстрани на бедрата клинове — всичко това омайваше погледа му [на Миленко]. Ил. Волен, ΜДС, 58. Драгата завел татко му на шивача, да му скрои клашник. Шивачът му премерил, развил болото и забележил на него с тебешир: гърба, полите, клинете, ръкавете и огърлето. Д. Манчев, БЕ II, 57. Роклята камбана била кроена или само от един полукръг, или от пет клина — един преден и четири странични — с шев отзад. Б. Божинов и др., ИО, 68. Шийте, кройте, терзии, заран дома да дойте, / .., / да кроите Тодори шевно сукно мораво, / .., / шевно сукно до земя, на дванадесет станов, / на дванадесет станов, с тринадесет клинов. Нар. пес., СбНУ XLVI, 146.
4. Част от някаква площ, пространство или нещо в пространството с такава форма. Тя [границата] прави силни зигзаги по водоразделните гребени и из доловете и с един дълбок остър клин достига над Кричим дори до билото на северния родопски гребен. Ив. Вазов, Съч. XVI, 5. При работа в полетата с неправилна форма — триъгълник, четириъгълник с неуспоредни страни или с криволинейни дълги страни, винаги остават клинове и изрезки, неправилни по форма и с малки работни дължини. М. Мичев и др., 3, 114. При определяне границите на парка през 1974 г. общо взето не са следвани естествените граници — реки, била и пр. Затова на много места в парка се вдават клинове. Е, 1981, бр. 1085, 2. Отрядът тръгна напред и като прониза редиците счепкани бойци с клина си, както корабният нос пронизва пяната на крайбрежния прибой, пое през долината. А. Дончев, СВС, 815. // Воен. Войскова част, която се врязва дълбоко в неприятелски фронт във форма на тесен удължен триъгълник. Неприятелските войски успяват да забият дълбоки клинове в нашата територия.
5. Диал. Забита клечка или гвоздей за окачване; кука. На един сух клин на дървото, колко с ръка да дохванеш, виси една жълтункява пинта, прикачена на връв. М. Георгиев, Избр. разк., 41. Мислих да надяна и черепа на свинската глава, която баба пазеше за цяр, но като се сетих, че ще бъде трудно да свиря, оставих я да седи закачена на дървения клин. Кр. Григоров, ОНУ, 96. Висял [фенерът] в читалището на забит в окадената греда едър клин и таел мижава светлина над главите на неколцина закъснели, приведени и занемели над книги и списания. П. Мирчев, К, 117. Тоя пустинник, ако и да добиваше, .. непрестанно храна, но пак не оставяше сичко току така да ся разпръска тук-таме; но закачаше на клин, .., в готварницата сичките по-добри ястията в йедна кошница. Кр. Пипгурка, К, 101.
6. Само мн. Диал. Болестта клине. Клинове да го хванат. Н. Геров, РБЯ II, 371.
7. Само мн. Диал. Билка за лекуване на клине (Ст. Младенов, БТР).
8. Диал. Растението сграбиче (Л. Андрейчин и др., БТР).
9. Остар. и диал. Гръм, гръмотевица, мълния, стрела. А кога ся случат наоколо [в облаците] и други таквизи палителни много существа, та ся запалят, тии ударят тогази воз някоя страна твърде силно и това кажем „Падна стрела (клин)“... П. Берон, БРП, 132. [Идолопоклонниците] им рекли, че ако направят общо моление на ветхите погански богове, щяло да стане страшен гърмил и щели да паднат огнени клинове на варварите. Г. Кръстевич, ИБ, 192.
10. Остар. Боздуган. „Добро е да ся чуе що стани тогази на варварите. Началникът им, .., умира ударен с клин.“ Г. Кръстевич, ИБ, 227. Такъв беше и Святослав „тако же и прочие вои его бяху вcu“. Мразяха немско оружие — клинове, а обичаха пласове. Е. Мутева, РБЦ (превод), 30.
◊ Вбивам / вбия (забивам / забия) клин. Книж. Развалям добрите отношения между приятели, приятелски страни, внасям разцепление между съюзници. От два месеца все още не можеше да си отговори какво бе разделило Каравелова и Цанкова, какво бе забило клин в единството на либералите. В. Геновска, СГ, 242. Като клин забивам се (врязвам се, вбивам се и под.). Здраво, дълбоко се забивам (врязвам се и под.). Въкрил настръхна, защото това страшно предположение се заби като клин в мозъка му. Г. Караславов, ОХ IV, 117. „Тежко, тежко!“... Той повтаря тоя вик, за да се забие като клин в душите на тези, които не знаят позор ли е или слава това, което поетът иска да забрави. БР, 1931, кн. 4-5, 155. Най-хубава ще трябва ти да бъдеш, / че днес е кръстен твоя син. / И завистта навлезе като клин / в сърцата на мнозина. М. Петканова, ПТ, 22. Като с клин цепя (разцепвам, раздирам и под.). Силно цепя (разцепвам и под.). Някъде в далечината изписка маневриращ влак и разцепи тишината на две, като с клин. Π . Михайлов, ПЗ, 69. Още щом седна, главата ѝ натежа, слепите ѝ очи започнаха да щракат, болките я зацепиха като с клин. Г. Караславов, Тат., 234-235. <Като> с клин избивам нещо отнякъде. Разг. Насила, с много усилия измествам. И двамата [Руско и Иван] бяха прости хора, с клин трябаше да им са избива от главата онова, което бяха един път решили. З. Стоянов, ЗБВ III, 121-122. Тоя отговор като с клин избил из главата на валията идеята за бал. НБ, 1876, бр. 56, 219. Клин клин избива. Разг.; Клин клин вади (изпъжда). Остар. Употребява се, когато резултатът от някакво действие или някакво състояние се унищожава със същите средства, които са предизвикали това действие или състояние. — А лека нощ, па как си приказвахме... клин клин избива! Ст. Даскалов, СД, 326. Махмурните хора в това състояние добре ся усещат, че им е зле, зато веднага тражат лек, за да ся помогнат, ала где го тражат? .., пак у пиянието, зачто друго нечто, като что си мислят, не могло да им помогне: „клин клина изпъжда“, казват, па удри пак изново! У, 1871, бр. 6, 93. Ни в клин, ни в ръкав. Разг. Неуместно, без връзка с това, което се говори или прави, без причина (за нещо казано или направено). Когато се успокои, той изтри влагата от очите си и ни в клин, ни в ръкав каза: — Много си остарял... Др. Асенов, СВ, 108. Отде се взе тоя Виден ни в клин, ни в ръкав... Тъкмо бе посвикнал Ручалото към новото, а ето ти днес какво се случи... Кр. Григоров, Н, 87.
КЛИН2, клѝнът, клѝна, мн. клѝнове, след числ. клѝна, м. Вид туристически панталони, които се стесняват надолу и се пъхат в чорапите и обувките. След малко в щабната стаичка дойде и комисарят на бригадата, сух, еластичен, в груб скиорски клин. П. Вежинов, НС, 190. На светлината на газеничето той виждаше профила ѝ с твърдо очертана брадичка, късо подрязаните коси, свития крак, изопнал изтъркания туристически клин. Ем. Манов, ДСР, 62. Повечето от тях [партизаните] бяха в клинове и куртки от мек шаяк и обути в нови обуща. Д. Ангелов, ЖС, 402.
КЛЍН3, клѝнът, клѝна, мн. клѝнове, м. Диал. Родопска баница, която се прави от две или повече кори с пълнеж помежду им. Ядеше се полека. Изреждаха се обичайните ядива, ..: чорба от ориз с масло и яйце с оцет, .., след нея клин (родопска баница). БР, 1931, кн. 4-5, 123. Майката взема клин (баница) и един хляб, а бащата бъклица с вино. РН, 1911, кн. 5-6, 172.
КЛИН4. Само в съчет.: Клин чорба. Диал, Вид чорба от зеленчук с масло, брашно, сирене, но без месо. Трябва цял месец, пости да сте яли клин чорба и боб, та на Коледа, не с апетит, не с глад, а с устременост на всяка клетка от тялото да се нахвърлите върху пържолите. Ив. Хаджийски, БДНН II, 20.