КЛЍНЕЦ1, мн. -нци, след числ. -неца, м. 1. Вид гвоздей за подковаване на добитък. Камъкът изтривал клинците, та конете губели подкови по прохода. В. Мутафчиева, ИКМ, 36. Изкарай ми враня коня, / закарай го при налбатин, / .., / да ми кове враня коня, / да ми туря здрави плочи, / здрави плочи, яки клинци. Нар. пес., СбНУ XIV, 76. Марко пита своя стара майкя: / „.., / ако знаеш, мале, я кажи ми, / кой ковеше таткова кобила / с яки клинци и с по-яки плочи, / ma c години на нозе ѝ траят?“ Нар. пес., СбНУ XLIV, 11.
2. Разш. Гвоздей. Покривите също бяха сламени или от плочи. Там, където беше необходимо да се прикове, те си служеха със свредел и дървени клинци. П. Здравков, НД, 160. Рече тъй, па я поведе [Харита] най-достойната богиня / и я накара да седне на трон прекрасен, нашарен / с клинци от сребро ковано и за нозете — подставка. А. Разцветников, Избр. пр (превод), 38. На дъното на една кутия ся прилепи ветропоказател и ся забие в средата островърх клинец, на който ся набоде магнитната стрела, па ся покрие отгоре със стъклен похлупак. Й. Груев, Φ (превод), 157.
3. Обикн. мн. Едри, големи зъби на машина, устройство (обикн. брана). Донкината бригада изкара волски грапи и железните клинци разбиха последните неразтрошени буци в широкия блок отвъд селското гробище. А. Каралийчев, ПД, 128. // Прен. Едри, големи зъби на животно. Публиката с нямо възхищение следи всички движения на лъва и се диви на острите му бели клинци, които той сегиз-тогиз показва, като се озъбва. Ив. Вазов, Съч. XI, 124.
◊ Като клинец вбивам се (врязвам се и под.). Разг. Дълбоко, силно се вбивам (врязвам се и под.). На моста той се вторачи напред и настрани, но никъде не се мярна оная пъстра блуза, с която девойката бе облечена снощи и която като клинец се вби в паметта му. Г. Караславов, ОХ IV, 371. Кова (чукам) клинци. Разг. Много ми е студено, тракат ми зъбите от студ, треперя от студ. Добре, че свариха отворена хаджи Дончовата кръчма, та преспаха на голите дъски, а то кой знае къде щяха да коват клинци цяла нощ на открито. Чудомир, Избр. пр, 151. — Ти мълчи там, да не наредя да те изпъдят на двора, та да ковеш цяла нощ клинци. В. Нешков, Н, 74.
КЛЍНЕЦ2, мн. няма, м. Диал. Умал. от клин1; малък клин.
— От Η. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.