КЛЍНИКА ж. 1. Специализирано болнично заведение, в което лечението е свързано с учебна и научноизследователска работа. — Аз съм се учил десет години по медицината, гнил съм гърди над уроци, рязал съм трупове в клиниката. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 140. Привличаха я клиниките, чистата и бяла престилка, лъскавината на микроскопа, дългите редици от медицински списания в библиотеката. Д. Димов, Т, 177.
2. Неголяма специализирана частна болница. През пролетта на 1924 година, тежко заболял, наложи ми се да отида на лечение в София. След едномесечно лекуване в частна клиника, в началото на май бях изписан. Мл. Исаев, Н, 100. Последен път видях Страшимиров малко преди смъртта му. Беше в клиниката на д-р Димитраков. ЛФ, 1958, бр. 38, 2. Ето че и управителят доктор, който е и собственик на гинекологическата клиника, където тя работи, започва да я задиря. А. Гуляшки, Л, 511. На това мое желание, докторът с готовност пожела сам да ми услужи и разведе из клиниката си. БД, 1909, бр. 14, 3.
3. Само ед. Мед. Съвкупност от прояви, наблюдавани белези и особености на заболяване; клинична картина. Не познавайки клиниката и протичането на лекарствените усложнения, болните не са в състояние да прекъснат навреме лечението. Н. Тонкин, НЗЛ, 70. При наличието на по-голям инфаркт се появяват остри болки в бъбречната област. .. Клиниката се владее от основното заболяване. Л. Митов и др., ВБ, 235-236. Клиника на сърдечносъдовите заболявания.
— От гр. κλινικός ‘който посещава болни на легло’ през фр. clinique, нем. Klinik и рус. клиника. — Летоструй, 1871.