КЛЍНКА м. и ж. Диал. 1. Неприятен, натрапчив човек. Тук-там ще се мернат подивели коне от Бракаловото ергеле, .. Раздрънкат се ония ми ти звънци. Тия клинки, които се навъртаха около Бракалова, бяха конекрадци — еша им няма. Кое откъдето откачат — тука. П. Росен, ВПШ, 37.
2. Човек, който иска настойчиво, натрапчиво, до досада нещо от някого. Страшна си клинка, остави мя на мира, стига си мя клинкал. Н. Геров, РБЯ II, 370.
3. Скъперник (Н. Геров, РБЯ).