КЛЍНКАМ, -аш, несв. Диал. 1. Непрех. Влача се, мъкна се подир някого, като от време на време подтичвам, за да го настигна. Жената е по-слаба, мъжът — по-силен. Но защо той язди, а жената клинка пеша след него? Д. Талев, И, 243. Много често, когато мъж и жена — македонци, излязат заедно из града, .., мъжът върви напред, а жената клинка на крачка-две след него. П. Вежинов, ДМ, 51-52. Понякога той поглеждаше накриво кучето — то, проклетото, беше виновно за несполуката. И Бомбата на два пъти ритна прочутия зайчар, който клинкаше дремливо след своя сърдит господар. Г. Караславов, Избр. съч. II, 473. Силата на слона е равна със силата на шест коня, а когато ходи, конят треба да клинка, за да го стигне. Лет., 1871, 109.
2. Прех. Непрекъснато, настойчиво искам нещо от някого, с което му ставам досаден; врънкам, крънкам (Н. Геров, РБЯ). клинкам се страд. от клинкам във 2 знач.