КЛИНОВЍДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Който е подобен на клин1, има форма на клин1; клинообразен. Корабът, .., бързо зави към изхода на големия клиновиден залив. Н. Антонов, ВОМ, 75. Под гората беше кладенчето. Тясна клиновидна ивица зелена трева се източваше сред прегорялото стърнище. Ив. Венков, ХКН, 40. Лястовичките бяха отлетели отдавна на юг. Подире им поеха в обичайния си клиновиден строй и жеравите. П. Бобев, ЗП, 5. Страшимиров, .., беше буен младеж с гъста, настръхнала коса, остра клиновидна брада, .., възпитан и с чувствителна душа човек. СбАСЕП, 46. Клиновидната кост образува централната част на черепа. Анат. IX кл, 23.
◊ Клиновидно писмо. Истор. Клинопис; клинообразно писмо. Папирусите на египтяните и глинените плочки с клиновидно писмо на асировавилонците ни разказват за познати и в днешно време заразни болести. С. Славчев, ЖББ, 34.