КЛЍНОВО нареч. Във форма на клин1; клиновидно, клинообразно. Откъм подлеза на мостовия насип прииждаха други немски танкове в редици от по три машини, които вървяха клиново — средната напред, другите две встрани. П. Славянски, ПЩ, 439.
