КЛИНООБРА̀ЗНО нареч. Във форма на клин1; клиново, клиновидно. Тя [пътеката] минава през местността Туйовка ниско по западния склон на късия рид Черната скала, врязан клинообразно със стръмни склонове между долините на Голям и Малък Ибър. М. Гловня и др., Р, 125. В това време стражарите настъпиха клинообразно точно по средата на струпаните хора. Г. Караславов, ОХ III, 446.