КЛЍНЧЕНЕ, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ· от клинча; кръшкане. Тъкачев не беше мислил още за работата си в село, но той смяташе, че трябва да се работи, и да се работи упорито, къртовски... Всичко друго, мислеше си Тъкачев, е .. клинчене от най-наложителните задължения, индивидуализъм и кариеризъм... Г. Караславов, ОХ I, 118. — Казах си: за година-две цялото село в кооператива. Никакво клинчене! А. Гуляшки, МТС, 260.