КЛЍПАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който е немощен, слаб, клекав. Тая заран млад е [Левски], довечера стар, / одеве търговец, сега просяк дрипав, / кога беше нужно — хром, и сляп, и клипав. Ив. Вазов, Съч. I, 171.
