КЛИПС, клѝпсът, клѝпса, мн. клѝпсове, след числ. клѝпса, м. 1. Метално приспособление във вид на щипка или специална игла за прикрепване на някакво украшение (брошка, обеца и под.) към дреха, вратовръзка, коса и др. Развали се клипсът на брошката ми.

2. Самото украшение с това приспособление. Карираната му връзка бе прикрепена със златен клипс. Й. Демиров, ОС, 31. Рогачева пък все с дъщерите си се мъкне. Виждаш ли я? На четвъртия ред от дясно с крепсатенената синя рокля и с голям клипс на пазвата. Чудомир, Избр. пр, 184. Украсата им [на обувките] за сметка на това е разкошна метални клипсове и катарами, украсени с изкуствени камъни, панделки, орнаменти. ЖД, 1968, кн. 3, 21. Освободената коса се прихваща с лявата ръка, а с дясната се забожда през нея едно или две фуркетчета или клипс. Г. Георгиев и др., ФПБ, 93.

— Англ. clips.


Източник: Речник на българския език (онлайн)