КЛИР, клѝрът, клѝра, мн. клѝрове, м. Църк. 1. Събир. В християнската църква — всички свещенослужители и църковнослужители; духовенство. Навръх Света гора, в сивото, пепеливо небе стърчеше страхотен дървен кръст, а по хълма пълзеше шествие от царе, велможи, архиереи и войска. Там бяха всички земни царе и клировете на църквите. Ем. Станев, А, 109. Когато службата в църквата завършила, изуменото множество видяло да излиза оттук целият върховен православен клир. Напред вървели четиримата източни патриарси, съпровождани от членовете на своите синоди. Т. Жечев, БВ, 58. Наедно вървяха люде безчислени така, що отдавно не бе ся видялο да ся стекат толкова люде на едно погребение. Освен сичкия цареградский и околоградский клир, бяха дошли и сичките знаменити мъже. БКн, 1859, април, кн. 2, ч. I, 231.
2. Мястото от двете страни пред олтара, където църковните четци и певци изпълняват богослужебните текстове. Като се кръстеха и тихо шумяха, карловци целуваха иконата на света Богородица. .. Облегнат на клира, дякон Игнатий ги гледаше със замислен поглед. Ст. Дичев, ЗС, 87. Тоя разговор ставаше в черквата .. при самия клир, дето от десет години насам се подвизаваше бае Тодор Клисарят. Елин Пелин, Съч. I, 61.
3. Събир. Четците или певците, които изпълняват тези текстове. Тя [княгинята] вдишваше дълбоко тамияна и ладана на кадилниците, и струваше ѝ се, че по теменужния дим слизат малки ангели, пригласящи с невидими лютни на песнопенията на огромния клир. Ст. Загорчинов, ЛСС, 36.
◊ Десен клир. Мястото от дясната страна пред олтара, където застават основните, водещите четци и певци в богослужението. През отворите на кубето се прострелваха бледни лунни лъчи и осветяваха част от олтара и десния клир. Ст. Дичев, ЗС I, 262. Ляв клир. Мястото от лявата страна пред олтара, където застават по-второстепенните, неосновните четци и певци в богослужението.
— От гр. κλῆρος ‘жребие’. — Хр. Павлович, Царственик, 1844.