КЛЍРИНГ, -ът, -а, мн. няма, м. Финанс. Уреждане на взаимни разплащателни задължения между банки или във външната търговия между държави чрез счетоводно уравняване на вноса и износа, без използване на налични средства.

— От англ. clearing.


Източник: Речник на българския език (онлайн)