КЛЍРОС, мн. няма, м. Църк. Място за певци от двете страни пред олтара в църква; клир. Черквата беше препълнена. Хорът, струпан около клироса, гърмеше „вечния памят“, тук-там се чуваха женски хълцания. В. Геновска, СГ, 105. В църквата нямаше много богомолци. Мъжете не бяха повече от десет души. Те бяха се наредили зад левия клирос и най-смирено следяха литургията. К. Петканов, ДЧ, 187.
— Γр. κλῆρος.— Д. Манчов, Начално наставление, 1874.