КЛЍСАВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За хляб и други тестени изделия — който е полусуров, тестен поради некачествено брашно или слабо изпичане; тестяв. Премина един каменоделец, който се връщаше от кариерите, целият посипан с мраморен прах. Той носеше под мишница клисав царевичен хляб, .., почна да къса залци, .., и стръвно да дъвче. Ив. Давидков, КХ, 84. Деца и жени мъкнеха торби с корени, сушеха ги и ги мелеха и от мливото правеха тесто. Хлябът ставаше клисав, черен като кал, горчив, от който се разяждаха венците и очите отслабваха. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 188. Една бабичка постла шарен месал на земята, донесе похлупци със сирене, гърне кисело мляко и прясна турта, малко клисава поради това, че бе печена на слаб огън. А. Гуляшки, СВ, 8. Омръзнали ѝ бяха питите като тая, която сега се печеше в жарта пред пещта — клисава, замесена е горчиво царевично брашно и тесто от варени картофи. X. Русев, ПЗ, 268. Клисава баница. Клисави козунаци.
2. За пръст, земя, глина и под. — който е лепкав поради съдържание на много влага. Може да завалят дъждове, да се разкаля, а в кално време копае ли се лозе? Нали пръстта ще се сбие, ще стане буцелива и клисава?... Ст. Марков, ДБ, 465. Пекнеше ли за миг, младежите изскачаха от колибата. Земята клисава — краката им лепнеха, а мотиките се натрупваха с кал. Ст. Поптонев, ОБЛ, 146. Четири-пет дни още валя. .. Земята подгизна, стана клисава като лепило. К. Константинов, СЧЗ, 143. Варът така също, както и глината, задържа в себе си водата, .. Той така също мъчно изпарява из себе си влажността и така също, както и глината, .., при насищението прави почвата клисава. Ступ., 1875, бр. 9-10, 74.
3. Диал. Прен. За човек — който е слаб, кекав, болнав. На клисав мъж клисава жена. Погов. Клисав мъж жена не храни. Погов. Н. Геров, РБЯ II, 371.