КЛИСТЍР м. Остар. 1. Клизма. От страх и бързаше в слизанието паднах от дървото .. После лежах опасно болен от запечение .. докле силен клистир ме избави от належаща смърт. Гр. Пърличев, СбНУ XI, 354. Когато боли деца само корем, без да дрищат, .., да им се турят на корема омякчителни наложки .., каквото например от варен майданоз, от диво нане (гюзум) да им ся направят клистири с вода от проста ружа. Лет., 1871, 129. Ο оние случаи, когато запекът е твърде силен, ние можеме да употребиме клистир (от топла вода с незначително количество масло). Знан., 1875, бр. 24, 369.
2. Иригатор. А кога ся спече [детето], та не излиза повън свободно, тогава нека остави млените ястия, а да яде зеленчук, .. Ако си не помогне и с това, то трябува да си щръкне с цръкалка (клистир). Й. Груев, КН 7 (превод), 25-26.
— От гр. κλυστἡρ. — Π. Ρ. Славейков, Езопови басни (превод), 1852.