КЛИСУ̀РСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от Клисура. Дойдат, да речем, на седянката момци другоселци, харесат някоя клисурска девойка, па се наговарят да я откраднат. БР, 1931, кн. 4-5, 162. — В Манастирската река пак е бил слезнал някой клисурски комита. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 197.