КЛИСУ̀РЧАНИН, мн. клису̀рчани, м. 1. Клисурец.

2. Οстар. Мъж, който се е родил или живее в с. Княжево, Софийско, сега квартал на София. Старото население на Княжево, така наречените клисурчене, разправят, че в латинско време се добивало много злато от Витоша и Люлин. П. Делирадев, В, 197.


Източник: Речник на българския език (онлайн)