КЛИШЍРАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от клиширам като прил. Който е шаблонен, стереотипен. Епическото произведение повече от лирическото може да се приведе към образци, да се облече в клиширани образи и пак да запази известна поетическа стойност. Б. Ангелов, ЛС, 31. Решително трябва да се тури край на сухото, безцветно, клиширано, а понякога и канцеларско предаване на нещата и събитията. РД, 1950, бр. 242, 2.