КЛОА̀КА ж. 1. Подземен канал или шахта, в която се изтичат нечистотии. Тя [замърсената банска вода] се оттичала през широк канал, т. н. клоака. ВН, 1958, бр. 2057, 4. За да осуши ниските места в града, той прокарал широк подземен канал или клоака. Н. Михайловски, РВИ (превод), 197.
2. Много замърсено, занемарено в санитарно отношение място. Всичките клозети (извинете, господа) се превърнаха в клоаки. Ал. Константинов, БГ, 25.
3. Прен. Безнравствено общество; вертеп. Двете изплашени жени бяха попаднали в страшната клоака на живота. Толкова бездомни, безприютни деца! Г. Райчев, ЗК, 232.
4. Анат. Разширено изходно отвърстие у птиците, рибите, земноводните, общо за червата и пикочно-половите органи; анус. Гастроентерит [у птиците]. Причинява се от консумиране на некачествена храна. Признаци на заболяването — вялост, загуба на апетит, отслабване, .., перата около клоаката се слепват. Вл. Помаков, ПДП (превод), 160.
— От фр. cloaque или нем. Kloake през рус. клоака. — Н. Михайловски, Ръководство към всеобщата история (превод), ч. I, 1873.