КЛОЗЀТ м. Отходно място; тоалетна, нужник. Вагонът [на арестантите] беше един от последните и купето, в което полицаите ги настаниха, се намираше точно срещу клозета. Евгени едва изтърпя да потегли влакът и се запъти към тоалетната. Д. Ангелов, ЖС, 549. В коридора се мярна някаква сянка. Зад стъклото па вратата мина военен, .. Види се, отиваше в клозета. Ем. Станев, ИК III и IV, 317. Ние разгледахме и други сгради, .. Навсякъде един и същ план: тесни коридори, малки апартаментчета и по един клозет за целия етаж. Γ. Белев, КВА, 185. Половината апартамент (стая, кухня и общ клозет) се зае от едно двучленно семейство. Г. Караславов, Избр. съч. II, 293.

— Англ. closet през рус. клозет.


Източник: Речник на българския език (онлайн)