КЛО̀КАМ1, -аш, мин. св. -ах, несв., непрех. 1. Вря слабо, като издавам еднообразен шум; къкря. На веригата е закачено менче, в което нещо ври и весело клока. Т. Влайков, Пр I, 5.
2. Клокоча (в З знач.) Буйно се лее Лудата Яна, / дига се, плиска, изпуща пяна, / мъти се, стене, от дъно клока. Ив. Вазов, БМ II, 72. Замъкът стоеше на йедно възвишено местоположение, в подножието на което клокаше йедин малък поток, търсейки своя път помежду гранитовите камънаци, позеленели от дръвчета. Б. Горанов, ЖГС (превод), 45.
КЛО̀КАМ2, -аш, мин. св. -ах, несв., непрех. Диал. 1. За квачка — издавам специфичен звук, когато съм раздразнен; квача, квакам, клопам1, клоча2. Сяка квачка около своите пилета квачи (клока). П. Р. Славейков, БП II, 146.
2. За щъркел — тракам с клюн; клепя1, клопам1. Чуден человек е / Цорчо, .. / Нему най-приятно да му клока щрък, / да му граче гарван. Π. Ρ. Славейков, Избр. пр I, 227.