КЛО̀КАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от клокам1; клокочене, къкрене. Дана [американски геолог] чул слабо клокане и малка шумотевица само тогава, когато бил спустен в отворената пропаст и когато достигнал до известна дълбочина. ДБ 3, 28.
КЛО̀КАНЕ2, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от клокам2; квакане, клопане1, клочене2, квачене.