КЛОКО̀ТЕНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от клокотя; клокочене. Упойвах се аз от неспирния бяг, / от буйното шумно клокотене. / Каква светлина и какъв буен злак, / и песни и химни безнотни! Хр. Радевски, ВН, 44-45.
