КЛОНА̀К, мн. -ци, м. 1. Събир. Много клони заедно като едно цяло. Крушата беше навътре, но клонакът ѝ, гъсто покрит с узрял плод, се жълтееше над кукуруза още от пътя. Ил. Волен, БХ, 51. Младежите събират суха вършина, съчки, и клонак и наклаждат огън в подножието на хребета. Бл. Димитрова, Лав., 121. Аз имах за огрев само вършини — из целия двор не можеше да се намери друго освен вършини и накастрен клонак. А. Гуляшки, ЗР, 254. Реката лениво се провираше между клонаците на едно паднало дърво. Ат. Мандаджиев, ОШ, 13.
2. Обикн. мн. Увел. Голям клон на дърво. Мъжете се пръснаха из близката гора да събират сухи клонаци за огън. Г. Русафов, ИТБД, 176. — Дъбовете високи, клонаците им увиснали, под тях въздухът смрачен. Г. Краев, АЗ, 55. Седнах аз на позната поляна, .., край изсъхналата четуна и въглените на изгасналите огньове. А клонаците не бяха догорели. А. Дончев, ВР, 176. Катя се протягаше и откъсваше от време на време по някой лист от наведените клонаци. М. Грубешлиева, ПИУ, 147.